Интраутеринна инсеминация (IUI)

При кои жени се прилага вътрематочна инсеминация?

IUI е процедура подходяща за жени, които имат проходими маточни тръби, което се установява чрез хистеросалпингография – рентгеново изследване, проверяващо проходимостта им. Също така, матката и яйчниците трябва да бъдат в добро състояние, без структурни аномалии или заболявания, които биха могли да затруднят имплантацията. Важно е също да няма активни инфекции, тъй като вагиналните и цервикалните възпаления могат да намалят шансовете за успешно зачеване.

Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки:

• С неизяснен стерилитет
• В случай на недостатъчност на цервикалната слуз
• Нарушения в количеството и качеството на семенната течност
• Наличие на антиспермални антитела
• Отрицателен посткоитален тест
• Невъзможност за осъществяване на полов акт

Вътрематочната инсеминация не е подходяща, ако жената има запушени маточни тръби, ендометриоза в напреднал стадий или тежък хормонален дисбаланс.

Видове инсеминация

Инсеминацията може да се извърши в два вида цикъл – естествен или стимулиран.

Инсеминация в естествен цикъл

При жени с редовна овулация процедурата се извършва по време на естествения месечен цикъл. Овулацията се проследява чрез:

• Ултразвукови прегледи – лекарят наблюдава растежа на доминантния фоликул.
• Хормонални изследвания – проследяват се нивата на естрадиол (Е2) и лутеинизиращ хормон (LH).
• Цервикален скор – анализ на промените в цервикалната слуз.

 Инсеминация в стимулиран цикъл

При жени с нередовна или липсваща овулация може да се използва стимулация с медикаменти, подпомагащи узряването на фоликулите. Най-често се използват:

• Кломифен цитрат – стимулира растежа на фоликулите.
• Гонадотропини (FSH и LH) – подпомагат узряването на яйцеклетката.
• Хорионгонадотропин (hCG, Прегнил) – предизвиква овулация в точно определен момент.

Стимулираната инсеминация увеличава шансовете за успех, тъй като може да доведе до узряване на повече от една яйцеклетка.

Как протича самата процедура?

Процедурата по IUI преминава през няколко важни етапа:

1.    Подготовка преди инсеминацията

Преди да се пристъпи към Вътрематочна инсеминация, лекарят извършва серия от изследвания, за да се увери, че методът е подходящ за пациентката. Най-често се назначават:

• Хормонални изследвания – нива на естрадиол (Е2), лутеинизиращ хормон (LH), прогестерон, антимюлеров хормон (AMH) и други, които помагат да се прецени яйчниковият резерв.
• Хистеросалпингография (HSG) – рентгеново изследване за проверка на проходимостта на маточните тръби.
• Ултразвуково проследяване – наблюдение на растежа на фоликулите и състоянието на ендометриума.
• Пълна спермограма на партньора – за оценка на подвижността, концентрацията и морфологията на сперматозоидите.
• Изследване за инфекции – тестове за хламидия, микоплазма, уреаплазма, както и стандартни вагинални и цервикални микробиологични изследвания.

2.    Подготовка на сперматозоидите

Преди инсеминацията, спермата преминава през специална обработка, в която се избират най-здравите и подвижни сперматозоиди, с най-голям шанс да оплодят яйцеклетката. Този процес отнема между 30 и 90 минути.

Първо, от пробата се премахват всички неактивни, дефектни и бавноподвижни сперматозоиди, тъй като те не могат да участват ефективно в процеса на оплождане. След това се отстранява семенната плазма – течността, заобикаляща сперматозоидите. Това е важно, защото семенната плазма може да предизвика нежелани контракции на матката и да намали шансовете за успешно зачеване.

Накрая, най-жизнеспособните сперматозоиди се събират и  суспендират (поставят) в специална хранителна среда, която поддържа тяхната активност и ги подготвя за поставяне в матката. Тази обработка значително повишава вероятността за успешно оплождане, тъй като само най-качествените сперматозоиди достигат до яйцеклетката.

Ако се използват донорски сперматозоиди за процедурата, те са предварително подготвени.

2. Инсеминация

По време на самата инсеминация, жената ляга на гинекологичен стол, подобно на стандартен преглед. Лекарят използва спекулум, за да осигури достъп до шийката на матката. След това тънък, гъвкав катетър (с диаметър под 2 мм) се вкарва внимателно през цервикалния канал и достига кухината на матката. Процедурата е безболезнена, но някои жени усещат лек натиск или дискомфорт.

Обработените сперматозоиди се вкарват в матката чрез катетъра с помощта на спринцовка. Това скъсява разстоянието, което сперматозоидите трябва да изминат, и увеличава вероятността за оплождане. След въвеждането на спермата катетърът се изважда, а жената остава в легнало положение.

Процедурата не изисква упойка и обикновено продължава 5-10 минути. След инсеминацията жената може да се върне към обичайните си дейности.

Какво да очаквате след инсеминацията?

След инсеминацията е нормално да има известни промени в усещанията и тялото, но те обикновено са леки и временни.

Някои жени могат да изпитат лек дискомфорт, включително слаби спазми или усещане за напрежение в долната част на корема. Това е резултат от самата процедура и реакцията на организма към нея. В редки случаи може да се появи и минимално зацапване или леко кървене, което обикновено преминава бързо и не е причина за притеснение. Препоръчително е жената да си почине в деня на процедурата, но няма нужда от дългосрочно ограничаване на обичайните дейности.

Какво трябва да се избягва след инсеминацията?

• Тежки физически натоварвания и интензивни тренировки.
• Вдигане на тежести, особено в първите 48 часа.
• Използване на вагинални промивки или тампони.
• Прием на неразрешени медикаменти без консултация с лекар.
• Горещи вани и сауни.

Кога да очаквате резултати?

Около 14 дни след инсеминацията се прави кръвен тест за бременност (β-hCG). Ако резултатът е положителен, се насрочва ултразвуков преглед за потвърждение. Ако е отрицателен, лекарят ще прецени дали да се направи нов опит.

Какви са шансовете за успех на IUI?

Успеваемостта на процедурата зависи основно от възрастта и здравословното състояние на жената. При по-младите пациентки шансът за успех е по-висок, тъй като яйцеклетките са с по-добро качество и репродуктивната система функционира по-ефективно. С напредването на възрастта вероятността за забременяване чрез този метод намалява, а след 40 години шансовете стават значително по-ниски. Ако след няколко опита не се постигне бременност, специалистите препоръчват преминаване към инвитро оплождане (IVF), предлагащо по-висока успеваемост.