Продължение на интервюто на доц. Пламен Тодоров за списание „Искам бебе“.
Какво трябва да направи една онкоболна жена в репродуктивна възраст, ако иска да замрази яйцеклетки преди химиотерапия – стъпка по стъпка? Как да й помогнем да се справи със стреса и да вземе адекватни решения за здравето и бъдещото си поколение?
Замразяването на яйцеклетки, ембриони или овариална тъкан е един шанс за онкоболните да съхранят възможността си да имат деца. Много важна е връзката между онколозите и репродуктивните специалисти. Жените следва да бъдат информирани какви са рисковете за увреждане на овариалните им функции вследствие на химио/лъчетерапия, какви са евентуалните методи за запазване на фертилитета им, към кого да се обърнат. Но преди всичко, да не забравяме, че най-важно е излекуването на пациента. В много случаи своевременното начало на онкотерапията е от критично значение, т.е. няма време да се добиват и замразяват яйцеклетки. При някои заболявания хормоналната стимулация е противопоказана (има риск за обостряне на болестта). Най-вече жените трябва да знаят, че в последните години медицината напредна много, което е гаранция както за успешното им излекуване, така и за запазване на тяхната плодовитост.
Колко години може да се съхраняват замразените яйцеклетки и какъв е реалният процент на зачеване, износване и раждане на здраво дете след оздравяването на пациентката?
По принцип замразените яйцеклетки (както и каквито и да било клетки и тъкани – сперматозоиди, ембриони, стволови клетки) могат да се съхраняват неограничено време. Уврежданията, които понякога се пораждат, се получават в процеса на замразяване (понижаване на температурата) и не зависят от периода на съхранение. Дали ще размразим съответната яйцеклетка на другия ден или след 5 години, няма значение за жизненоспособността й – или ще е увредена, или не, но това няма да е следствие от периода за съхранение. Въпросът с евентуалното им размразяване и използване зависи по-скоро от биологичната възраст на жената (напр. ако ги е замразила, когато е била на 25-30г., желателно е да бъдат размразени и използвани не по-късно от 35-40 -годишната й възраст. Съгласно българското законодателство, препоръчителният период на съхранение е не повече от 6 години.
Къде един ембриолог търси причината в поредицата от неуспешни опити инвитро?
Причините може да са много – качеството на получените яйцеклетки и сперматозоиди (това зависи преди всичко от здравословното състояние и възрастта на жената), условията на оплождане и култивиране на ембрионите. Ако при стимулация на една жена се извадят малко на брой или лоши по качество яйцеклетки, обикновено колегите гинеколози в следващия цикъл коригират схемата за стимулация. Относно лабораторните условия – ако например едновременно в един инкубатор и в една и съща среда култивираме ембриони от няколко (напр. пет) жени и на четири от тях те се развиват добре, а на петата лошо – то е ясно, че причината няма как да е в условията за култивиране. Много често ембриолозите търсим причината и в себе си – особено, когато се използват микроманипулационни методи за оплождане, или в случаите на криоконсервация. Аз лично съм противник на практиката, която съществува в някои големи центрове – много пациенти, ембриолозите работят на смени, един вади яйцеклетките, друг ги опложда, трети прехвърля от една среда в друга. Въпреки че всичко строго се документира (включително с фотографии), малко се губи проследяемостта. Като не се получи нищо – „групова безотговорност“. Затова в нашия център предпочитаме един ембриолог да извършва цялата процедура – от оплождането до трансфера, за да може сам да си отчете евентуалните грешки, ако нещо не се получи. Което не значи, разбира се, че втори колега не присъства на процедурите в бокса – освен че е полезно, и законът ни задължава с оглед недопускане на субективни грешки. Има и редица специални случаи – например, ако при ICSI на голям брой яйцеклетки няма оплождане или се наблюдава само в нисък процент, в следващия цикъл ги инкубираме в специални среди, които активират ооцитите към делене…. Важно е да се знае, че работим по утвърдени стандарти, със сертифицирани среди и апаратура, и пациентите може да са спокойни, че няма как да стане някаква техническа грешка или някой от колегите да си позволи да не спази съответната процедура (т.н. СОП – стандартни оперативни протоколи.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да работите в сферата на асистираната репродукция?
Удовлетворението, което получавам, е от успешно свършената работа и радостта и благодарността на бременните жени. По мои изчисления, през годините, нашият екип е помогнал на около 1500 двойки да имат деца. Не ги помня всичките, разбира се. Но голямо е удовлетворението от работата ми, когато в парка или на плажа дойде някой с дете или две и каже „те са Ваше творение“….
Кои са най-големите Ви страхове – в медицината и в живота?
Да не ми се случи нещо, което да ми попречи пълноценно да работя в областта на ембриологията – например да си счупя ръка, нещо с очите…. И – в рамките на шегата – да не дойдат роднини да им правя инвитро. Няма как да им обясниш, че за всички се стараем и правим едно и също, че в едни случаи се получава, а в други не. Но ако не стане, цялата рода после ще каже „тоя не се постара“ J
В живота – здравето на близките ми. Семеен съм, имам син на 10 г. Родителите ми, макар и на възраст, са още живи. За тях са ми притесненията.
Кой е Вашият личен лечител?
Най-добрият ми лечител са планината и чистият въздух. Обичам да ходя на екскурзии, по този начин се разтоварвам от ежедневния стрес. За съжаление, рядко ми се удава, тъй като в повечето случаи работим и през почивните дни. През лятото почивам със семейството си на море, това също ме зарежда с допълнителна енергия.
В чисто медицински аспект, не се оплаквам от някакви сериозни здравословни проблеми (като за моята възраст). При проблем се случва да„самолекувам“,разчитам и на личния си лекар. Ако е нещо по-сериозно – в най близката болница със спешно отделение, определящото е да не се чака. Няколко пъти ми се е налагало, не е имало проблеми. Напълно се доверявам на съответните специалисти.
Цялото интервю можете да прочетете и Iskam bebe-TQLO 9 – ISSUU.pdf
