„Постигнахме успеха и се роди нашето прекрасно дете Борис. Аз съм толкова благодарна на д-р Йосиф Димитров, че те ни дадоха живота вкъщи. Върнаха ни живота – радостта на семейството“, думите са на Роза Найденова за вестник „Quo Vadis“, издание на Български лекарски съюз. Споделяме с вас тази трогателна история.
Истории за жени, забременели на по-късен етап от живота си, знаем много. Може и в следващата да не намерите нищо невероятно. За самата Роза Найденова обаче, да стане майка на 49 години, е чудо.
Трудният път към една мечта
Роза и съпругът й Найден се женят през 2008 г. Тогава Роза е на 38. Първоначално опитвала да зачене по нормален начин. Времето обаче минавало, а детето не се появявало.
Както всяко семейство иска да бъде щастливо, защото без детенце е едно нищо. И лека-полека видяхме, че не стават нещата и решихме да си направим всички изследвания, разказва Роза.
Така двамата с партньора й попаднали в АГ център „Димитров“. Резултатите от изследванията показвали, че няма видима причина Роза да не може да зачене. Двойката попада в онзи малък процент от случаите, когато въпреки че няма стерилитет, забременяването не се получава.
Направи ми доктора няколко инсеминации, които не бяха увенчани с успех.Не при всички хора имат успех, това не зависи от доктора, нито от клиниката, споделя Роза.Следват инвитро процедури – 3 от които неуспешни. На четвъртата обаче чудото се случва. Постигнахме успеха и се роди нашето прекрасно дете Борис. Аз съм толкова благодарна на д-р Йосиф Димитров, че те ни дадоха живота вкъщи. Върнаха ни живота – радостта на семейството, допълва майката.
10 години в очакване
От първите опити до успешното зачеване на Роза минават цели 10 години. 10 години. 10 години ходене по мъките, за да имаме детенце. Никога не се отказах. Това го казвам абсолютно на всички хора – никога да не се отказват, защото в противен случай се отказваш от мечтата си. Отказваш се от нещо, заради което после ще съжаляваш цял живот, защото не си опитал докрай всичко, споделя през сълзи Роза.
На 49 тя успява да стане майка въпреки всичко. Затова и съветва жените, които наистина искат да имат дете, да не спират да опитват.
Винаги има възможност да си осиновиш дете – да. Но най-прекрасното нещо е да видиш това, че е частица от теб и докато имаш възможност, да не се отказваш никога.
Да дадат всичко от себе си, заслужава си. Ние го видяхме с очите си, казва Роза. Надеждата, която не бива да умира Малкият Борис вече е на цели на 2,4 години. И въпреки че с напредването на времето близките й не са вярвали, че той ще появи, самата Роза никога не е губила надежда:
През цялото време съм вярвала. Не трябва да си загубиш надеждата. И това е много важно – да си положително настроен, не да мислиш лошите неща. В крайна сметка, за да ти се случи нещо хубаво, положителната нагласа е важна, споделя тя.
По пътя си Роза среща и други двойки с репродуктивни проблеми
Всички хора страдаха, че нямат деца. Това е истината. Всичките искаха да изпълнят мечтата си. Да се върнат вкъщи, да отворят вратата и да видят едно малко същество насреща. Започнахме да си споделяхме с двойките всеки през какъв път е минал. От къде е тръгнал. Даже се запознахме с двойки, които като нас вече имат детенце след това, спомня си Роза.
С благодарност към лекарите
Въпреки че опитите на Роза са продължили цели 10 години, тя нито за минута не се е замисляла за инвитро процедура в чужбина. Получила е нужното отношение у нас в АГ център „Димитров“. За изненада на всички, когато успява да зачене, бременността й преминава без никакви оплаквания.
Аз лично съм нямала здравословни проблеми, даже докторът ми е казвал, че това е чудо за моята възраст. Защото има много млади момичета, да пази господ, на по 23-24 години, които също не могат да имат деца. И такива много по-млади от мен, които успяваха да заченат и вдигаха кръвно, вдигаха захар по време на бременността. Аз бях добре през цялата бременност, но изпълнявах всичко, което ми е казвал докторът, дори и като храна. И всичко това, за да постигна мечтата си, разказва Роза.
За нея винаги появата на Борис ще остане най-голямото чудо, което й се е случвало. Дали медицинско или Божие, Роза не може да каже, но ще остане благодарна на тези, които са помогнали щастието отново да влезе в дома й.
