Д-р Йосиф Димитров разказва пред „Кариери“ за професията акушер-гинеколог, специалист по асистирана репродукция.
На разбираем език казано това е лекар, който помага на семействата със затруднения в забременяването, да станат родители. Едно направление, което привлича все повече специализанти.
Всяка година стотици кандидат-студенти се насочват към медицината като образование и професионална сфера, в която искат да се развиват. Лекарската професия е сред най-благородните и хуманните, но изисква огромна доза търпение, упоритост и старания, а и не малко време. Именно заради здравната криза се усети голямата липса на медицински специалисти у нас, а големият проблем е, че немалка част от завършващите заминават да работят в чужбина заради множество фактори. Все пак има и такива, които остават в България и започват да се развиват в множеството от специализации.
Едно направление, което става все по-популярно в последните години, е репродуктивната медицина. Това е сравнително нова наука и технология, тъй като първата успешна инвитро бременност е постигната едва през 1977 г. във Великобритания, където д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Степто – двамата първооткриватели, прилагат метода на двойката Лесли и Джон Браун. Оттогава насам специалисти в инвитро оплождането дават шанс на двойки на различна възраст, изправени пред безплодие, да станат родители. Един такъв човек е д-р Йосиф Димитров, които е сред пионерите в репродуктивната медицина в България. Именно той е участвал в екипа, заченал първите бебета инвитро у нас.
Д-р Йосиф Димитров разказва за професията акушер-гинеколог, специализирал в областта на репродуктивната медицина и асистираните репродуктивни технологии.
Професия, даваща надежда
„На разбираем език казано аз съм лекар, който помага на семействата със затруднения в забременяването, да станат родители“, започва д-р Димитров с обясняването на своята професия.
Допълва, че за разлика от по-голямата част от останалите лекари, работното му ежедневие е изпълнено не само с прегледи, изследвания, консултации, манипулации, медицински процедури, документи, медицински колегиуми, конгреси и т.н., но и с това да се внедряват нововъведения в лечението, както и голяма доза психологическа подкрепа и отношение.
Ролята на специалисти като д-р Димитров е изключително важна, тъй като с всяка година се увеличава броят на хората с репродуктивни проблеми, а възрастовата граница пада. В България по неофициална статистика подобни затруднения срещат близо 300 хил. двойки, което всъщност прави един огромен процент като се има предвид, че при последното преброяване се установи, че населението в страната на възраст над 18 години е 5 423 940 души, според данни на Националния статистически институт. Тази суха статистика е важна, защото се оказва, че тези 300 хил. двойки у нас, които имат репродуктивни проблеми, са всъщност една значителна част от хората, които са в своя разцвет на силите. Те са тези, които учат, работят, развиват се, млади хора на възраст от около 25 до 45 години.
Специалистът е категоричен, че да си лекар и да помагаш е изключителна професия и истинска отговорност, въпреки многото негативи, които се натрупаха през последните години. „Да си специалист по репродуктивна медицина обаче е много повече от лечителство. Нашата специалност буквално избухна последните 2-3 десетилетия. Това е медицина за новатори, но и за човеци. Всичко това я направи привлекателна за мен и вярвам, че това би привличало и много млади специалисти“, сигурен е докторът.
Дълго и сложно обучение
Известно е, че лекарите учат дълги години, преди дори да помислят да започнат да практикуват наученото върху хора. Д-р Димитров разказва и за своя път, който започва в Първи Санкт-Петербургски медицински университет в Русия. Бил е асистент в института по ендокринология, a през 1982 г. придобива и специалност по акушерство и гинекология. Като главен асистент в катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет – София, д-р Димитров преподава в продължение на 12 години в курсовете по стерилитет и инвитро оплождане.
„Обучението на лекар е дълго. След 6 години обучение започва специализацията, която също е 4-5 години. Това е пътят на всеки медик със специалност, било то акушер-гинеколог като мен, ортопед, кардиолог и т.н. За репродуктивната медицина, с която тясно се занимавам, следват още специализации, курсове и обучения, повечето от тях в чужбина. Така е и до ден днешен. Важно е да сме в крак със световната медицина, нейните достижения и успехи, за да са достъпни те за българските пациенти“, категоричен е един от най-добрите инвитро специалисти у нас.
Определя темата за заплащането сред медиците след такова сложно обучение и натоварена работа като „чувствителна“. Според него заплатите на докторите у нас не отразяват в пълнота вложеното в квалификация, непрекъснато усъвършенстване и натовареност. В случая на репродуктивната медицина заплащането се определя само и единствено от броя на пациентите, които се обръщат към дадения специалист.
Работа – от тъмно до тъмно
Работното ежедневие на д-р Димитров е повече от натоварено. Описва го с просто изречение:
„Работното време е от тъмно до тъмно, често в събота и неделя“.
Що се отнася до натовареността обяснява, че телефонът му не звъни само тогава, когато му е паднала батерията. Разбира се, освен работата му като лекар, той има допълнителни отговорности като управител на „Инвитро АГ център Димитров“. Там ръководи екип от утвърдени специалисти и млади лекари, с които работят рамо до рамо. Без да се замисли отсича, че разчита много на тях и техните умения.
„За един специалист по репродуктивна медицина са задължителни знанията и уменията, които има като лекар. По отношение на хората, с които ни среща ежедневната ни работа, е задължително да имаш квалификация, но и отношение. Част от пациентите ни са много притеснени, други направо отчаяни. Важно е изграждането на доверие, а за него задължително трябва подход“, споделя докторът.
Предизвикателствата за един доктор у нас са много. Всеизвестно е, че своевременно потърсената медицинска помощ може да реши много проблеми, включително и репродуктивни. Подчертава обаче, че инвитро процедурите не са панацея:
„Те са подходящи за не повече от 20% от двойките. В тази връзка сред предизвикателствата, които изпитвам ежедневно, е да информирам. Например често повтарям на двойките да не чакат, когато детето се бави. Няма нищо срамно и странно да отидеш с партньора си на консултация, когато след 6 месеца опити няма забременяване“.
Сигурен е, че трябва обществото да е информирано, че разцвета на репродуктивния период на жената е между 18 и 30 години, което е и най-добрата възраст за забременяване. След 30-ата година фертилитета започва бавно да се понижава, а след 35-ата година стремително пада надолу.
За любовта към една професия
Д-р Димитров не е израснал в семейство на медици, за разлика от много негови колеги. Открива любовта към медицината заради биологията в училище и така избира да стане лекар.
„По-късно, по време на обучението се насочих към акушер-гинекологията и впоследствие репродуктивната медицина, повлиян от моите преподаватели и колеги, сред които проф. д-р Атанас Щерев. Следвах техния пример и желаех и аз да мога да помагам като тях“, спомня си той.
Запитан какво от работата му носи удовлетворение, отговаря категорично: „Всичко!“. Обяснява отговора си веднага с факта, че професията му го кара да става с лекота рано сутрин и допълва:
„Вървя по този път от толкова години и продължавам да се изненадвам колко смели хора срещам по „пътя на детето“. Този път не е лек, но само тези, които са тръгнали, ще стигнат докрая“.
Търсени умения за професията акушер-гинеколог със специализация репродуктивна медицина:
- Сериозни познания в медицинската наука
- Професионализъм
- Екипност
- Приемственост
- Продължаващо медицинско обучение
- Креативност
- Търпение
- Голяма доза човещина
- Умения за планиране
Статията в Кариери може да прочетете тук
