Имало едно време една млада двойка съпрузи, които много се обичали. Вече били достатъчно дълго време Това е нашата (не)приказка. Истинска и неукрасена. Изстрадана и сбъдната. И щастлива. В нея липсват измислените случки, няма ги приказните герои. Тук всички участници играят главни роли, няма второстепенни. Липсват и „лошите“ – всички герои са от добрите.
Тя е доста дълга, затова ще се постарая да я предам максимално сбито.
Всичко започна в далечната 1999г. Не се пазим. Организираме сватбата. Лудница – лекции, работа, тичане…Получавам някакво зацапване, решавам, че е резултат от стреса. После забравям. Двайсетина дни след това – силни болки и кръвоизлив. Първата ми бременност приключи – Спонтанен аборт.
Следва година и половина опити – без резултат. Нищо – млади сме още, ще стане.
Юни 2001г. получавам силни болки, дежурната лекарка в поликлиниката казва – за гинеколог си. “Какъв гинеколог, мен ме болят бъбреците”. Да, ама не. Извънматочна. И втората ми бременност приключи – спешна коремна операция, отстранена лява тръба.
Минава още една година. Ще стане пак, нали вече два пъти става…
Закъснява ми няколко дни – теста е +, не смея да се зарадвам. Отново кървене, лекарят вижда “точка”, следва терапия за задържане. Всичко приключва в 10-та г.с. – мисед.
След половин година – някакво вътрешно усещане ме кара да направя тест, само един ден ми закъснява, но… Отново е положителен. Да, ама докторът не вижда нищо. Кръвна проба – БЧХГ 3,3. След 5 дни – 3410. На УЗ продължава да не се вижда нищо.
Влизам в болница, след няколко дни виждат нещо в дясната тръба. Отново извънматочна. Успяват да ми запазят тръбата с пластика.
Следват две години, в които нищо не се случва. А и аз вече не съм сигурна, че искам да видя положителен тест повече. Междувременно откривам “проблемо забременяване” в dir.bg, после “Зачатие”. Имунологични изследвания в Плевен – няма проблем.
Януари 2005 – отново ми закъснява, отново положителни тестове. Не мога да се зарадвам. И има защо – пак спонтанен аборт. Приключва и 5-тата ми бременност.
Поне единствената ми тръба с пластика е проходима, все някога ще стане…
Още година и половина. Лапароскопия. Тръбата пропуска, но задържа течност…Не е много читава…
Отивам и на калолечение в Кюстендил, може пък да помогне…
Вече ще търсим специалист по стерилитет, досега такъв не ми беше нужен. Ще се подготвяме за инвитро. Междувременно пускаме някои изследвания. В генетичните – проблем. Вродена тромбофилия, носител на две патологични мутации. Проблем и с цикъла – оказвам се изведнъж и с ПКЯ. После и повишени НК клетки.
Започвам подготовката за инвитрото някак без много вълнение. Направих и един курс физиотерапия, дори без да споделя за това с лекаря си, ей така… То от толкова манипулации досега, вече нищо май не може да ме впечатли. Всичко минава като по учебник. Шестата ми бременност завърши успешно. На 27.10 2008г след секцио се роди чаканото ни 10 години слънчице – Константин.
Тук е мястото да ви запозная с героите в нашата (не)приказката. Да разкажа за мястото и хората, сбъднали мечтата ни.
„ИН ВИТРО АГ ЦЕНТЪР ДИМИТРОВ“ . Ако някой от вас се е сблъсквал с проблема стерилитет, няма начин да не е чувал името на д-р Йосиф Димитров. Един от пионерите в областта на репродуктивната медицина. Признавам, че имах късмета да попадна на правилното място без да губя години в обикалянето по лекари.
СДРУЖЕНИЕ „ЗАЧАТИЕ“, сайта zachatie.org, и форума към него. Тук намерих всичката ми нужна информация, хората, с които да споделям и от които да черпя сили и подкрепа. ЗАЧАТИЕ остана за мен кауза, която продължава да ме вълнува. ДРЗ /Ден на репродуктивното здраве/ е мероприятие, организирано от сдружението, с цел подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Безплатните консултации с лекари от различни клиники са една от „запазените марки“ на сдружението. Именно едно такова мероприятие ми помогна да открия своя лекар. Видях и говорих „на живо“ с доста от известните лекари, занимаващи се с инвитро. Направих си списък и по-късно посетих някои от клиниките. Исках „на четири очи“ да усетя МОЯ лекар. Избрах си мястото, където се чувствах най-спокойна, доверих се на доктора, вдъхнал ми най-голяма увереност. Просто бях убедена, че това е правилният избор. „Шестото ми чувство“ не ме подведе. Разбира се, най-важен е крайният резултат, ние успяхме от първият опит. Не е без значение обаче и как се чувстваш по време на стимулацията, когато посещенията в клиниката са доста чести. Никога в тази клиника не ме накараха да чакам повече от 10-15мин., винаги ме посрещаха с усмивка и по име. Не успях да изпитам усещането, че съм на конвейра, една от многото, част от поточната линия. Винаги съм влизала и излизала от клиниката спокойна, уверена, че това са „правилните“ хора, всички те знаят какво и как да направят. Имах чувството, че се отбивам при стари приятели, ще побъбрим, ще ме изслушат, ще дадат съвети и препоръки. Дори за миг не съжалявам за избора си.
Д-р Димитър Гунев – лекарят, заради когото все още не съм изгубила вярата, че тези, с „белите престилки“ са преди всичко ХОРА. Всъщност, този лекар нищо хубаво не ми е направил (шегата е негова) – само кюретажи и операции. Дори не помня колко пъти съм се унасяла от упойката спокойна, знаейки, че той ще бъде първият човек, който ще видя, след като се събудя. И първите думи всеки път – „как сте?“ На Коледа всички поздравяваме близките си, нали? Аз една година пратих на всички смс с текст „пожелайте си каквото и да е – на Коледа стават чудеса“. Отговорът, който получих от него беше „аз си пожелах на Вас нещо хубаво да Ви се случи“.
Сигурна съм, че го е направил истински и от сърце, защото то все пак се случи. През всичките тези години, той не ми даде да се предам, вярваше заедно с нас.
А сега и втората част от (не)приказката ни.
Годината е 2010. Ние вече сме щастливи родители на поотрасналият Константин. Чакаме обаждане от Фонда за асистирана репродукция /още едно голямо БЛАГОДАРЯ на Сдружение „Зачатие“ – един от главните виновници за създаването му/. По време на секциото при раждането на Коко се наложи да ми бъде премахната втората тръба. Единственият вариант за още едно дете е инвитро.
След получаване за заветната заповед стартираме. Всичко отново преминава гладко – стимулация, пункция, трансфер. Положителен тест, покачващо се Бчхг. И така до 9-та седмица, когато се оказва, че плодът е спрял да се развива. Седмата ми бременност отново приключи твърде рано.
Давам си малко почивка. Междувременно наближава краят на втората ми заповед от Фонда. Константин не спира да пита кога ще стане батко. Дни преди да изтече, събирам смелост, и отново в клиниката. Клиниката, в която за втори път сбъднаха мечтата ми – „ИН ВИТРО АГ ЦЕНТЪР ДИМИТРОВ“ – д-р Йосиф Димитров, д-р Тодор Димитров, доц. Пламен Тодоров, Гери, Нина, другата Гери…(спирам, за да не изпусна някой)… Този път стимулацията е малко по-дълга и силна – годините започват да си казват думата. На финала обаче всичко е наред – трансфер на 2 ембриона. Положителен тест – на ултразвука – 2 точки. В 7 г.с. се оказва, че едното ембрионче няма сърдечна дейност – т.нар. спонтанна редукция. Приех го доста философски, природата си знае работата. Нали казват, че Господ ни дава само това, което можем да понесем…
По-голямата част от бременността ми протича безпроблемно,ходя на работа почти до края.
Раждането отново е планирано секцио, налага се заради високо кръвно, остаряла плацента, увита пъпна връв. Всичко приключва безпроблемно, на 20.06.2014г държа в ръцете си едно сладко пакетче, 3,150 кг, 51 см. Името му е Теодор – в превод Божи Дар. Той е нашият втори подарък от живота.
И така, на 15-тата годишнина от сватбата ни, домът ни е истински пълен. Пълен с детски смях, пълен с усмивки, пълен с щастие…
Това не е краят на нашата (не)приказка. Това е НАЧАЛОТО. Всичко, което прочетохте по-горе беше само предговор…
Неда Дойчинова
