Интервю на доц. Пламен Тодоров за списание „Искам бебе“.
Роден съм в София, където израснах и завърших средното си образование. След двегодишна служба в казармата, следвах висше и се дипломирах в Московската академия по ветеринарна медицина и биотехнологии (в Русия). През периода 1989-1993 г. бях редовен аспирант в Инвитро центъра към Института по проблемите на криобиологията и криомедицината в гр. Харков, където успешно защитих дисертация за придобиване на научната и образователна степен „доктор“ по специалност „Криобиология“. Темата на дисертационния ми труд бе свързана с криоконсервация на сперматозоиди и предимплантационни ембриони. През 2017 г. защитих в Софийския университет дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ по специалност „Клетъчна биология“. От 1994 г. работя в Института по биология и имунология на размножаването към БАН, където в момента съм доцент, завеждащ отдел. Работата ми в Института е свързана с научноизследователска дейност в областта на репродуктивната биология и стволовите клетки, както и с подготовката на студенти и докторанти. Под мое ръководство са защитени 4 докторски дисертации и 16 дипломни работи. Имам над 100 научни публикации, повечето в реномирани международни издания (Human Reproduction, Fertility and Sterility, Cryobiology, Cancer и др.).
Като ембриолог работя в „Инвитро МЦ Димитров“ от създаването на Центъра през 1995 г. Притежавам сертификат за главен ембриолог, издаден от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Членувам в редица наши и международни научни асоциации, Председател съм на Българската асоциация по човешка репродуктивна ембриология. Главен редактор съм на списание „Ембриология“.
Специализирал съм многократно в различни страни – Австрия, Германия, Италия, Русия, Украйна, Швейцария. Може би най-голямо влияние върху професионалното ми развитие оказа няколкомесечната ми командировка в SISMER в Болоня – един от водещите световни IVF-центрове, където работих под ръководството на д-р Кристина Магли.
- Ако се върнете години назад, бихте ли заменили професия с друга? Кой Ви „запали“ точно за тази професия?
Родителите ми са научни работници – от малък ми е било интересно да ме водят с тях в института, да ми показват лабораторните животни и какво се вижда под микроскопа. Оттогава ми е интересът към биологията. А и много обичам животните, което ме мотивира да постъпя във ветеринарната академия. И сега имаме един огромен котарак вкъщи, рибки, куче на вилата…. В последствие така се стекоха нещата по време на докторантурата, че започнах да работя с човешки ембриони.
- Към днешна дата – какво е за Вас безплодието? И къде можем да търсим отговора на въпроса: кои са причините за безплодието?
Безплодието е не само медицински, но и социален проблем, особено за страни като България, в които се наблюдава демографски срив. Проблемът винаги е съществувал. Просто едно време не се е коментирал толкова въпросът, сега хората са по-разкрепостени, повече се говори и пише по темата. В това отношение немалка е ролята и на пациентските организации – „Зачатие“, „Искам бебе“ и др., както и на държавните структури – ИАТ и Фонда за асистирана репродукция, който финансира лечението на жени с репродуктивни проблеми.
Сложно е да се каже кои са причините, много са. Има няколко ясни причини – генетични, хормонални заболявания, хирургични интервенции. Несъмнено начинът на живот, стресът и замърсената околна среда също оказват своето влияние. С настъпването на урбанизацията много млади жени отлагат раждането на деца, поставят на първо място кариерата и постигането на определен социален статус. А е доказано, че над 30-35г. възраст нещата все по-трудно се получават.
Но има и някои фактори, с които според мен в известна степен се спекулира – тютюнопушенето, умерената употреба на алкохол и др. Например на базата на статистически изследвания (проведени предимно в САЩ) се казва, че процентът на безплодните двойки е по-висок сред пушачите. Но пропускат да споменат, че обикновено голяма част от пушачите попадат и в други рискови групи – начин на живот, непълноценно хранене, алкохол, лична хигиена, което също има своето значение. Относно алкохола – не бива да се забравя, че немалка част от жените забременяват спонтанно след употреба на алкохол. Ако например на една жена пушачка и предстои инвитро, не съм убеден кое ще и се отрази по-зле – тютюнопушенето или резкият стрес от внезапното спиране на цигарите. Влошените показатели на семенната течност сред част от младите мъже, занимаващи се активно с фитнес, се дължат на употребата на добавки (хормони и химични субстанции). Независимо от причините, важно е двойката навреме да се обърне за изследвания и помощ към специалист. Препоръчва се това да стане, ако не настъпи бременност в рамките на година, при водене на редовен полов живот, без използване на контрацептиви, а при жени над 37 г. – дори в рамките на 6 месеца.
- Какво се промени в разбирането и лечението на безплодието през годините от гледна точка на ембриологията?
Инвитро оплождането и другите техники за асистирана репродукция, които в началото бяха експериментални, навлязоха и рутинно се използват в медицинската практика. Следва да се отбележи, че макар инвитрото да е екипна дейност (участват гинеколози, ембриолози, анестезиолози, психолози), почти всички нови методи, водещи до увеличаване на успеваемостта, са в областта на ембриологичната част. На времето въвеждането на трансвагиналните пункции, както и хормоналната стимулация, са допринесли много за развитието на технологията. Но общо взето, не се сещам нещо особено ново в гинекологичната част на процедурата в последните години. От друга страна, десетки са лабораторните методи и нововъведения – за селекция и предварителна подготовка на гаметите, инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката с помощта на микроманипулационни техники (ICSI), разработката на нови среди и техники за култивиране на ембрионите, ко-култивиране със соматични клетки, замразяването на гамети и ембриони, подпомагане на излюпването на бластоциста, предимплантационния генетичен скрининг, метаболомния анализ като метод за неинвазивна оценка на ембрионите, трансферът на митохондрии…. Всичко това допринесе много за развитието на инвитрото. Бъдещето на метода отново го виждам в областта на ембриологията. Макар и още да са експериментални технологии, все повече внимание се обръща на производството на гамети от стволови клетки, редактирането на генома, клонирането, биопринтирането (напр. на яйчници и матка). Звучи в сферата на фантастиката, но не се съмнявам, че не след дълго (най-вече като се установи безопасността им за бъдещите поколения) и тези методи ще намерят своето приложение. Това налага постоянното развитие и повишаване квалификацията на ембриолозите, за да бъдем в час с новите достижения. В този аспект е хубаво, че работата ми в Института в БАН ми дава възможност да експериментирам и работя с нови техники, доста преди да са намерили приложение в практиката. Дългогодишният ми опит като научен работник в БАН, и същевременно клиничен ембриолог, ме е убедил в правотата на сентенцията: „На теория не би трябвало да има разлика между теория и практика, но на практика – разликата е огромна“.
- Вие сте един от пионерите в България, които заговориха за замразяване на яйчникова тъкан и яйцеклетки с цел запазване на репродуктивните способности на жени с онкологични заболявания. Разкажете ни как се случва това, за всички жени ли е възможно?
Раковите заболявания са на второ място в световен мащаб като причина за смъртност след сърдечносъдовите. Благодарение на ранната диагностика и съвременните методи на лечение, преживяемостта на онкоболните постоянно се увеличава, като в голяма част от случаите се постига и пълно оздравяване. Това поставя на дневен ред въпроса за качеството на живот на вече излекуваните пациенти, респективно възможността им да имат деца. За съжаление, в доста случаи химио/лъчетерапията води до увреждане на спермато – и овогенезата. Затова е редно преди започване на лечението на рака болните да бъдат уведомени за рисковете за репродуктивното им здраве и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета (така нареченото „фертилно застраховане“). Към фертилно застаховане се прибягва и при лечението на някои автоимунни заболявания, често и по чисто социални причини (много жени отлагат раждането на деца с цел професионална реализация или липса на подходящ партньор).
При мъжете е рутинна практика семенната течност да бъде замразявана с цел бъдещо използване, като методът намира широко приложение. По-сложна е ситуацията при дамите. При тях съществуват различни подходи (подбор на щадящи гонадите химиотерапевтици, транспозиция на яйчниците, криоконсервация на репродуктивни клетки и тъкани). Достиженията на съвременната криобиология дават възможност за успешната криоконсервация и дълготрайно съхранение на яйцеклетки и ембриони, които да бъдат размразени и използвани след оздравяване на жената. За съжаление, при определена група пациенти – малки момичета (преди пубертета), онкоболни, при които хормоналната стимулация е противопоказана и др., криоконсервацията на ооцити и ембриони е невъзможна и при тях единственият избор за фертилно застраховане е криоконсервацията на овариална тъкан. В замразените парчета яйчник се съдържат хиляди незрели (примордиални фоликули), които след размразяване и трансплантация или инвитро култивиране на тъканта могат да съзреят и отделят яйцеклетки.
Чисто технически процедурата е следната – вземат се парчета овариална тъкан от единия или двата яйчника (най-често лапароскопски), които в лабораторията се изчистват от съпътстващите тъкани и нарязват на по-малки фрагменти. Така получените фрагменти се поставят в среда, съдържаща защитни вещества (криопротектори) и се замразяват с помощта на специална апаратура. След размразяване парчетата се промиват неколкократно (с цел да се отстранят криопротекторите) и се трансплантират. Това води до възстановяване на хормоналния баланс на пациентките, а в много случаи – и до забременяване (спонтанно или с помощта на асистирана репродукция). Към момента в света са родени над 200 деца след използването на този метод.
В България също се работи по въпроса. Голямата ми докторска дисертация беше по замразяване на овариална тъкан, а и други колеги провеждат подобни изследвания. Първото замразяване на овариална тъкан направихме през 2003 г. при жена с Ходжкинов лимфом. Д-р Георги Стаменов и доц. Николай Доганов получиха тъканта в „Майчин дом“, аз я обработих и замразих. След две години на пациентката бе направена ортотропна трансплантация. За съжаление, по-широкото практическо използване на метода в България се възпрепятства от липсата на законово регламентиране. Предстоят промени в Наредбата за асистирана репродукция, в които е залегнало и решаването на този проблем.
По принцип се смята, че има смисъл технологията да се прилага при малки момичета или жени, на които не им е изчерпан овариалният резерв. Съвсем наскоро в едно от най-реномираните списания в тази област – Journal of Ovarian Research, беше публикувана интересна наша разработка с колеги от Германия. Бяхме замразили овариална тъкан на жена с почти напълно изчерпан резерв. След оздравяването на пациентката и трансплантацията на размразените фрагменти тя забременя и роди здраво дете. Това показва, че замразяването, освен за съхранение, може да се използва и за инвитро активация на фоликулите (IVA). Това несъмнено разширява обхвата на жените, които биха могли да се възползват от метода.
Целия материал можете да прочетете и тук
Очаквайте продължение на интервюто с доц. Тодоров в следващия брой на списание „Искам бебе“.
